2 юни 2017 г.

Сали Грийн във Варна?!

   Ако името Сали грийн не ви е познато, то най-вероятно сте живели под камък последните няколко години, защото от 2014 книгата ѝ "Полулош" - първата в трилогията "Полуживот" , книгата ѝ успешно е промотирана и върло подкрепяна от много фенове. Та, 2014 година е, отивам аз във Bookpoint до Катедралата (хората от Варна ще знаят) и там, супер яката продавачка, с огромно вълнение ми разказва за книгата. Помня, че не си я купих тогава - на 13 и само с джобните за деня, които не са надхвърляли 4 лв - но това може би беше една от първите книги, за която спестявах с огромно желание. И ето ни тук сега - четири години по-късно поредицата е завършена, а аз съм доволна, защото чакам третата книга да излезе на български от повече от година. нямах причина ад си купя книгата - беше минало достатъчно много време от прочитането на втората и не помнех какво се беше случило и освен това не тръпнах в очакване да разбера какво тепърва предстои.
    Но когато разбрах че Сали Грийн ще идва във Варна?! Във Варна; не само само в София, където обикновено идват малкото известни автори, които са поканени в България! Чувството беше прекрасно и много добре знаех, че ще присъствам на събитието, ще си купя всички книги ще съм достатъчно нагла да поискам автограф на всяка една от тях.


  Както си личи и от снимките, авторката беше изключително сладка, дружелюбна и дори малко притеснена. Срещата протече вълшебно - първо имаше част от "общи приказки" в която писателката обясняваше за вдъхновението ѝ, за приликите с реалния свят и любовта си към героите, които е създала. Заедно с нея говориха преводачка и "водеща", която мисля че беше някаква представителка на издателство "Колибри" (което издава книгите от поредицата "Полуживот") Водещата задаваше достатъчно много въпроси, за да поддържа разговора и после беше отделено време и за въпроси от публиката (и едно момиче спойлна брутално края на третата книга, чудничко).
   След краткото представяне и беседата се започна подписването - очаквах някакви убийствени опашки поне едночасово чакане, но нещата станаха доста бързо, въпреки че със сигурност не беше направено на два-на три. Сали Грийн дори помоли за отделен лист, където всеки, чието има е по-трудно за изписване, да го напише правилно, за да не допуска грешки при подписването. Също до колкото забелязах си говореше кратко с всички, снимаше се със всеки поискал и дори качи няколко снимки в Туитъра си. Супер лъчезарна беше в това отношение и ми направи страхотно впечатление.Както казах по-горе помолих да ми подпише всичките книги - като на всяка остави различно послание, но може би най-любимото ми е това в третата книга - "Wounded but not lost". Във втората беше "Stay positive", а това във първата още е в процес на разкриптиране.


  Но въпреки прекрасните емоции покрай срещата с любим за мен автор, доста повече бях трогната от срещата с някои от интернет приятелите ми - други блогъри или просто хора, с които сме се заговорили с книги. С Юли и Жана се видяхме за пръв път от много време, официално се запознах с Теди, а с Ели се се скатахме в едно ъгълче и обсъждахме колко сме срамежливи. Всъщност този последен разговор се състоя, защото много смело отидох и се запознах с Bookadore - големи пичове са, кво да кажа. Та да де, yohoo me, говоря с непознати!
И това беше - събитието свърши, отидохме да хапнем, разходихме се и после-кой откъдето. А сега завършвам поста неловко с двете общи снимки, които по-стечение на обстоятелствата са двете най-лоши.

тук не сме на фокус; за това и не си давам на апарата на хора

тук светлината е зле, ама другата опция беше да се снимаме пред WC-то.