9 януари 2017 г.

Годината в книги

(Днес сме 11 януари и аз сега решавам да довърша новогодишния си пост. Не съдете)

   Октомври(ноември?) когато започнах отново да пиша в блога, почнах една публикация с "Книги, които са ми направили впечатление" - с такова заглавие, именно защото не бях прочела някои от тях. Още не съм. Но сега ще говоря за тях в частност, за тези които успяха да се отпечатат в съзнанието ми през 2016 година.

  Започвам я рачешката, с "451 по Фаренхайт" на Рей Бредбъри, която завърших снощи и вече несъмнено е сред любимите ми книги. Една от книгите, за които ще разкажа след малко, ме вдъхнови да чета по-"дълбоки" книги - нещо съвсем различно от библиотеката с young adult романи, които бях насъбрала. На едно литературно четене един младеж прочете откъс от любимата си книга- - именно творбата на Бредбъри, и още тогава ме заинтригува. Сега, с манията си по книги, които са "нещо повече" отново се присетих за Гай Монтег и пожарникарите. Е, сега е една и от моите любими книги и мога да цитирам цели пасажи без проблем.

   Още от както навлязох в Booktube Обществото преди няколко години един конкретен комикс ми привлече вниманието - всички говориха за "Saga" на Brian K. Vaughan и Fiona Staples, и сякаш никой никога не казваше нещо отрицателно за комиксите. Е, аз виждам как не биха се харесали на някои хора - понякога сякаш всичко идва в повече -странните същества, множеството plot twist-ове... Но аз не съм един от тези хора и напълно обожавам "Saga"! Самите илюстрации за безкрайно красиви, а историята е завладяваща - разказана е от гледаната точка на малката Хейзъл - детето на Марко и Алана, любовници от две различни раси, които воюват от както свят светува. През броевете виждаме вселенските пътувания на семейството, виждаме как Хейзъл пораства и виждаме всички хора (и същества), които успяват по някакъв начин да се докоснат до семейството. (преди малко забелязах, че като пиша за книги в подобни списъци рядко разказвам за какво се разказват. Ами пробвах, не съм добра в това - моля, просто прочетете Saga и ми пишете, за да фенгърлстваме)
  


  Като завърших "Carry On" в Goodreads написах, че романът заслужава 6/5 звездички, просто защото знам, че ще ми остане любим дълго време - така и стана. Реално съм препрочитала любими моменти от книгата прекалено често и е една от малкото книги, които помня изключително добре - обикновено забравям какво се е случило. Нямам какво повече да кажа - май съм си изляла всичко тук.

   Най-много оценявам книгите, които са ме изкарали от reading slumps - две такива тази година бяха "Гневът и зората" и "Ангелско нашествие" - докато първата ме остави напълно безмълвна и запленена (дотолкова че да прочета всички новели към нея и да проклинам Сиела, че втората книга още не е преведена), то "Ангелско нашествие" просто беше точно това от което се нуждаех тогава - малко разнообразие в YA жанра, но достатъчно позната, за да не ме отвее тотално - имам и ревю, в което може да прочетете повече. (shameless self promo). А пък Ева е казала всичко, което аз имам за казване по "Гневът и зората", за това прочетете ревюто ѝ (защото е страхотна!) Ето още малко вдъхновение - клик.

   Подобно на "Ангелско нашествие" - книга, която не беше нещо особено, но заобичах е "Гондолата на времето" на Ева Фьолер.  И честно - тя фигурира в списъка главно защото ни събра с Кати, която сега много ценя.


  Говорейки за Кати, с нея навлязохме в една доста разпалена дискусия за "Илиада" и покрай това ѝ споменах за "The Song of Achilles" - книгата, която беше завзела света ми тогава. Романът разглежда историята на Патрокъл и Ахил, още от както са деца, но е толкова много повече от това. Всъщност, аз все още не съм я завършила, но със сигурност е една от най-увлекателните книги до които съм се докосвала и не я докосвам от чист страх, че няма да мога да пипна друга книга (или дори да изляза от къщата) след емоционалната травма.
 
   

Тази година много се "зарибих" по поезия - изчела съм около 15 томчета с поезия, но тези, които най се отличиха са "Whiskey Words and a Shovel II" на R.H.Sin и "The princess saves herself in this one" на Amanda Lovelace - препоръчвам ги със всяка фибра на тялото си. Не мисля че подходящ начин да ревюираш поезия, но това са най-красивите думи, събрани на хартия.

    Последна, но не на последно място - книгата с която започнах годината: "Please Ignore, Vera Dietz" на A.S.King -  невероятна, поразяваща и всички други подобни прилагателни! Разби света ми на хиляди парченца, накара ме да чувствам 1001 емоции и ме разби тотално. Дори има специално отредено място в scrapbook-a ми. Мисля, че специфичния стил на писане на A.S.King направи книгата хиляди пъти по-добра и нямам търпение да прочета нещо друго нейно - но темите засегнати във всичките ѝ книги определено не са леки и трябва да си в определено настроение, за да се впуснеш в тях.

   
 Honourable mentions: "I'll Give You The Sun" на Джанди Нелсън, която не беше прочетена през 2016, единствено и само заради мързела ми. Уникален стил на писане, много поетичен и описателен... Не знам, беше особено, но беше прекрасно и ме накара да се чувствам едно такова топло и гъделичкащо отвътре, както само наистина добрите книги ме карат да се чувствам. Нещото, което ме накара да подхвана романа, всъщност е това видео на Момо - мисля, че поемата, която е създала за героите от книгата е невероятна и бих се радвала, ако я чуете.

    Същата работа с "More Than This" на Патрик Нес - много ми харесваше, бях в слъмп, не съм я завършила, много искам.

  И това е. Ето го краят. Ако си стигнал до тук - браво, възхищавам ти се! Та - постът е много по-дълъг от обикновено и това е защото реших малко да попроменя стила си - наскоро осъзнах колко много се е променил изказа ми, но как сякаш не го допускам в писането си - надявам се това да стане, искам да пиша малко по-свободно и... не знам как да го опиша, просто мисля че има някаква разлика. 2017, иха. Един приятел каза, че "ще е нашата година, защото 2017 е просто число и ние сме прости". 2017 ми звучи хубаво. Целта ми в Goodreads e 69 - най-вероятно няма да я изпълня. Личната ми е цел е да завърша повечето поредици, които съм почнала и да чета повече книги, които ме карат да се замисля - в такова настроение съм напоследък. Пък ще видим к'во ще стане.

    



1 коментар:

  1. Хей, страхотен пост! <3 Изключително изчерпателно и увлекателно си разказала за книгите, които са те впечатлили, особено за романа на Бредбъри, който определено привлече вниманието ми. Благодаря ти страшно много и за милите думи, имаме още много да обсъждаме, най-вече The song of Achilles <3

    ОтговорИзтриване