13 юли 2016 г.

БКМ - Ден 2 и 3

    Пълен провал. Н-и-щ-о. Не правя абсолютно нищо. Поради тази причина нямаше и публикация снощи - вече към 12 бях напълно отчаяна и въобще не се надявах да наваксам с четенето или нещо. Всичко на всичко прочетох тридесетина страници от "The Raven Boys" въпреки че си бях дала като цел поне да стигна до момента в който Ганзи нарича Блу Джейн (защото не помня много подробностите около тази сцена). Ама за жалост до късната вечер не бях стигнала до там и почнах да правя някакви много амбициозни планове за следващия ден (т.е. днес). Но нещо ми просветна след епизода на "София-ден и нощ" и до 3 сутринта стоях и четях поезия. Книжките с поезия са чудесни - четат се бързо, интересни са (особена слабост имам към онези изключително глупави и уж сантиментални поемки, които 100% ще са в нечий инстаграм - примерно "Нощта е действие" и "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?", които много исках да прочета, но не ги намерих онлайн) и можеш да прочетеш десет за ден. В моя случай две за вечер... Прочетох "Трагедии след залез слънце" на Алксандър Радонов, която харесах изключително много. Нямаше поеми, които не харесах, само такива които ми бяха безразлични. Открих, че най ми допадат кратките поеми, които с пет думи казват всичко, което има за казване - прости и често цинични - повечето на Радонов бяха точно такива. Същата вечер разгледах списъка си с препоръчани поети и се спрях на Иван Димитров и стихосбирката му "Поет на портрет" и прочетох по-голямата част от нея същата вечер, като оставих двете последни (и чудовищно дълги поеми) за сутринта. Отново - най ми харесаха кратките и цинични поеми като "нямам приятелка", "някои джамии в Истанбул" и "любовта е куче", но в крайна сметка останах приятно изненадана и от "литературен монах (поема)" и "бъллгария", които са онези две чудовищно дълги поеми - въпреки, че ми отне, както ми се стори, часове да ги завърша си бяха доста добри.

   За днескашния ден се надявах и да прочета "Безликите" - третата книга от поредицата на Дарек Ланди "Скълдъгъри Плезънт", тъй като се чете бързо и е вече преполовена, така или иначе. Обаче цяла сутрин мързелувах, а после стягах багаж и някак просто четенето не ми беше приоритет. Не иска да мъкна и тази книга (не че в крайна сметка не я взех) но не успях да намеря книгата никъде онлайн, така че.... просто си взех по-голяма чанта (взех си осем книги, баба ще ме бие с тях).Надявах се поне в автобуса да почета - все пак прекарах два часа там, но пък някак си щастливата музика и променящият се пейзаж през прозореца не ми оставиха възможността да пипна книга (не и преди летището - т.е. на около 5 минути от спирката ми). Сега гледам "София-ден и нощ", до преди малко стоях и си говорих с баба и дядо, утре съм на плаж, ще се виждам с Евка - живота ми е перфектен в момента! Епизода свършва след малко (в момента дават напрегната сцена между Рая и Дани, дано да го разкара) и после ще поета ощемалко и утре ще чета още колкото мога и се надявам да завърша маратона с успех - вече, с преоткритата ми страст към поезията, мисля че имам шанс да прочета 7 книги.

Общо прочетени страници: Към 250

1 коментар: