6 април 2015 г.

Поредицата Гриша (или най-ефективния начин да разкъсаш душата си на парчета)

Събирах емоциите си два дни, за да се насиля да напиша това ревю, но може би чувствата ми към поредицата са като тези към Нарния или Хари Потър и просто думите не могат да ги опишат. Оставяйки последната книга почувствах промяна-тя беше там, в тежката ми въздишка и в сълзите в очите ми. Усещам колко се промених - растях заедно с героите, страдах заедно с тях и се радвах заедно с тях. "Сянка и Кост" - дебютния роман на Лий Бардуго - поставя началото на този нов и прекрасен (или не чак толкова) свят. Представете си картинката - книгата е в красива торбичка, подарена ми за 12 ми рожден ден, заедно с Рубинено-червено от Миша, която както изглежда е започнала две от сега лобимите ми поредици. Бладоря, Миша! Но да се върнем към красивата торбичка с книгите - нито Сянка и Кост, нито Рубинено-червено ме бяха привлекли с нещо. И двете имаха едни нетолкова красиви корици и резюмета, които ми звучаха блудкаво и не бях хич заинтерсована от тях. За това ги забутах в най-тъмния игъл на малката си, тогава, библиотечка. Година по-късно, аз вече съм заобичала Рубинено-червено и съм прочела следващите книги от поредицата, и си казвам "Колко ли зле може да е тази, все пак не звучи толкова тъпо, а пък и очевидно Миша има страхотен вкус". И почвам я аз, много ентусиазирана.... и я захвърлих в нервни викове. Дори не се шегувам - бях прочела едва двадесет страници от книгата и вече я ненавиждах-света ме объркваше, всичките термини ме дразнеха, защото не ги разбирах. Зарязах книгата и отказвах да мисля за нея.

Месеци по-късно аз вече бях обвързана в блогърския живот и с редовното четене, по-щастлива от всякога. Всичките бук влогърки и блогърки, които следях обожавах тази поредица и аз си казах, отново, "Защо не?". Отново всичко ми беше много глуповато и объркано, но продължих, може би до около петдесетата страница и изведнъж ми просветна. Сякаш съм била неосъзната част от вече изградената представа за света на Равка. И сега мога да говоря на "равкански" свободно, благодаря ти Лий Бардуго. За жалост открих едни много полезни таблички с информация месеци след като прочетох книгите, иначе щях да си спестя много нерви. Предлагам да бъдат преведи и да се лепнат на последните страници от книгите, като в "Мъглороден", примерно.

Това стана повече история, отколкото ревю, но няма значение - книгата ми направи изключително силно впечатление, толкова силно, че даже написах ревю за нея (което отказвам да изтрия, защото ми носи топли чувства и което може да видите -тук - и не се смейте!). Наистина не мога да опиша какво съм мислила за книгата, точно сега, в този момент - паметта ми е ужасна. Но мога да ви запозная с тази така обична история - мисля, че е време:


Историята се разказва от Алина - сираче, временно работещо като картограф за Първа Армия. Не са споменати години, никъде, но предполагам, че е на около 18/19, тъй като жанра се води YA (young adult). Алина е съвсем обикновена, грозноватичка и без приятели...освен Мал, момчето с което е израстнала в имението на Керамзин-отгледани от Ана Куя. Двамата са приятели от деца - играели са заедно в поточето, криели са се из антиките на лорд Кермазин и са били неотлъчно един до друг. Постъпването в Армията е просто следващото приключение за тях, но след като Мал е назначен като следотърсач той вече няма толкова време за старата си приятелка. Но те, очевидно, не са си безразлични, защото когато минават през Безморие (долина на тъмнина и едни много приятни създаниенца, които ще те одерат жив и могат да бъдат победени само от слънчева светлина, каквато няма в долината) и Мал е в непосредствена опасност Алина се оказва най-силната Гриша(а и единствената) която може да призовава слънчева светлина, спасявайки всички от волкрите (гореспоменатите приятни същества). Новопоказаната и сила я отвежда право при Тъмнейший - най-силния Гриша за неговото време, единствен по рода си - с дарба да призовава тъмнината и мрака. Той взима Алина със себе си в Малкия Дворец, където да може тя да развива силите си, като в последствие седне до него на "трона". Но...нещата не се развиват както очакваното, иакоискатедаразберетекаквоподяволитесеслучватрябвадапрочететекнигата.

нямаше как без снимка на Николай.
Тогава веднага бях грабнала втората книга от поредицата - "Престол и Щурм", но я зарязах към средата поради незнайни за мен причини (особено при положение, че Николай тъкмо се бе появил). Сега, реших отново да я подхвана и историята отново ме засмука. Трудно е да кажа каквото и да е, без да издавам спойлери. Приключението на главните ни герои продължава, но между тях се вмества и Николай Ланцов (който не е част от любовен триъгълник, както звучи) и той е най-брилиантния герой на света и в тефтера ми с бележки 90% от цитати са негови и ли за него. Мал и Алина ме дразнеха в тази книга. Тъй де, като бяха заендо
. Не, чакай, задраскай това, Мал ме дразни винаги. В първата книга ми беше meh, но във втората не го харесвах отвърдено. Освен Николай има и няколко други нови пресонажи, които взимаха голяма роля в книгата, но най-много искам да говоря за Зоя, която участваше и в първата книга, но не беше с толкова главна позиция. Много харесвах Зоя - тя беше саркастична и злобан и красива и.... е, честно малко ми напомня на Нили. Но освен това тя беше силна и смела, и мисля, че никой не го оценява, заслепен от Алина, Мал и Николай. Дайте малко любов на Зоя! (която исках да се събере с някой, но уви)

И стигаме до грандиозния финал, който ме държеше на ръба на мястото ми и ме караше да рева - първоначално, заради нещо случило се, а в последствие защото осъзнавах колко съм близо до края на книгата. Общо взето -грозна картинка. Емоциите ми бяха по-разпиляни отколкото мислите ми в този пост. И всъщност се спойлнах-спойлнах се за истинските имена на Тъмнейший, което само по себе си беше друг спойлер, Но после-един следобед, докато си взимах душ(любимото ми място да размишлявам над спойлерите, които съм прочела през деня)-реших да размишлявам над наученото и развих съвсем друга теория, която беше реалния спойлер (макар да бях малко далеч от реалността, но имам предвид имах абсолютно същата идея, само, че по-....древна(?)) Благодаря ти, ум! Да се върнем към омразата ми към Мал - тя продължи и в тази книга, но последните стотина страници вече го обичах, незнайно защо. Може би заради първичната му натура, която се проявяваше като е близо до смъртта. Няма значение, на финала просто ревях за Мал. Ревях за Алина, за Зоя, за Харшо, за Багра, та дори и за Тъмнейший, който е най-добрия злодей, който можеш да обичаш. И нека отделя момент на любимата си връзка - две момичета на Гриша, които бяха повече от очарователни. Лесбийските (това звучи лошо) връзки са точно толкова добри колкото гей връзките и ако намирате гейовете за сладки, а лесбийките (продължава да звучи лошо) за отвратителни, или обратното-не говорете повече с мен. Никога.

Общо взето, не мога да съм по-удовлетворена от някоя поредица. Това е всичко, което искам в живота. Сeга просто искам да ида до Русия, където гришанските ми способности ще се отключат, ще помета всичко и ще създам един различен свят. (и анти-мундани спрей, в чест на Лоли, която изтърпя всичките ми фази на обожание, ужас и емоционални кризи, докато четях книгата).

П.П. Като за финал, сикам да отбележа, че Лий Баргудо е, вече, една от любимите ми авторки и може да ми завиждате, защото имам първите няколко глави от новата и книга, която излиза на 29 септември.


1 коментар:

  1. Разбирам те прекрасно и аз така бях с моите любими поредица - в началото винаги не ги харесвах ! :D Предстои ми да прочета втората книга от "Гриша", но след този пост смятам, че поредицата ще ми хареса много повече.

    ОтговорИзтриване