28 януари 2015 г.

(Mistborn;Book #1) The Final Empire (Мъглороден, книга 1 - Последната Империя) by Brandon Sanderson

 Започнах тази книга без никакви очаквания и без никаква идея за случващето се в нея. Само Юлито ми бе казала нещо, по-възможно най-дискретния начин, но за това  по-късно.
Смятам, че наистина е най-добре да започнеш книгата без да знаеш нищо. Защо Сандерсън има един такъв стил на писане, който изгражда всичко толкова прекрасно, че дори някой друг да ти обясни няма да е същото. Пък и аз не мога да обесня. Първо, защото всичко тук е прекалено велико за мен и второ, защото четох книгата на английски и не знам как са преведени повечето от нещата.

 И няма да кажа нищо. Нищичко кза това, което се случва в книгата. Въпреки, че сега ще обесня за нещото, което Юли ми беше казала.(Четете на свой риск!) Думите и гласяха за същество, което може да приеме образа на всеки човек. И при една определена смърт (която ме сържеше подсмърчайки с часове) ме озари, че може би съществото е загинало, а не определения човек. Да, ама не. Което пък ме остави плачейки още поне половин час. Да, доста съм емоционална.

Прочетох книгата доста абвно, може би за седмица или дори за повече, но чак в последствие осъзнах колко е тежка всъщност. Наистина летях през нея през свободното си време, но днес примерно - сцелият ми свободен ден- не съм я оставила и за около осем часа съм прочела двеста страници. Е, може би бе заради емоционалната ми нестабилност в последните стотина страници.
  Имаме възможност да видим някои доста добри персонажи и развитието им - примерно Келсиър. На края на книгата просто си стоях и си казвах "Той е надежда" , защото беше най-логичното нещо, което може да се направи. Имаме също и Вин, кяото започва като искрено скучен герой и толкова плаха и мъничка. "Чакам с нетърпение да видя badass-ът в който ще се превърне Вин" - както един приятел каза. От началото беше очевидно, че момичето ще еволюира, но тя го направи по такъв красив начин, че чак ми пълни сърцето.
  Имаме и Елънд, за който думите просто не стигат. Въпреки,ч е беше глупав на моменти, той се превърна в духовното ми животно, защото а) обича да чете, б) е sassy as hell и в) всячески се опитва да дразни баща си. Имам нужда от Елънд в живота си. Не мога ли да си купя един или нещо подобно?


 Обещах си да не акзвам нищо, защото наистина смятам, че най-доброто решение е да я прочетете без да знаете нищо за нея, но   ме сърбят ръцете. Всичко, което ми е на акъла е или мейжър спойлер или нещо, което ще развали цялата ви представа за книгата.
За това, оставям ревюто на Юли, за да е чиста моята съвест и да имате резюме. Клик!


И сега, моеж би най-важното за книгите на Сандерсън-всичките (мисля, че осемнадесет) са част от един голям свят наречен Космир и всичките му пордеици и книги се навръзват в едно и о, Боже, това не е ли най-якото нещо за което някога сте чували?

И като за край, книгата е толкова добра, че вече си имам три копия вкъщи - едно мое, на английски, едно за Мария, която днес е рожденичка и това е подаръка й и едно за една приятелка, която работи по "Книга на тъмно"

Сандерсън бързо се превърна в един от любимите ми автори и смятам тази година да прочета всичките му кнги, та това си е предизвикателство и на края на годината ще видим как се движа. Усещам, че Goodreads целта ми не удобрява това, защото всичките му книги са по поне 650 страници, но няма значение.
  Ако някой е чел книгата и иска да фенгърлства с мен да заповяда.

И като за финал ето снимка на Елънд, защото защо не?


  

1 коментар:

  1. келсайър го обичам толкова много и трите книги ги прочетох за около седмица (две седмици максимум). стилът на писане на сандерсън не изпъква с нищо специално, но героите му са прекрасни и светът, който е създал също е прекрасен. нямам търпение да прочетеш и другите две книги.

    ОтговорИзтриване