22 юли 2014 г.

Books and songs #1


Също нова поредица която започвам. Идеята дойде след като реших да съчетая две от любимите ми неща - музика и книги. За всяка от избраните книги ще добавям песен която има нещо подобно в текста си или просто ми напомня на книгата.

 Предимствата да бъдеш аутсайдер - Стивън Чбоски
 Dead Hearts by Stars


 Има ли нужда дори да обеснявам? Дори да не сте чели книга ( и да не сте гледали филма) няма как да не сте разбрали за какво става дума. Защото нека си признаем - Логан Лерман и Емма Уотсън.
The 100 - Kass Morgan
Radiocative by Imagine Dragons (cover by Lindsey Stirling and Pentatonix)




 Книгата я няма преведена, но пък сериала е качен във всички сайтове за торенти. Казвам го, защото сериала е много... реалистичен. Всичко е много близо до книгата и дори смея да кажа, че сериала ми харесва повче.
Колкото до песента... Престъпници, които са живели на космическа станция са изпратени на Земята, която е пълна с радиация. Наистина ли има нужда да се обеснявам?
Изборът - Киара Кас
A World Alone bu Lorde


Просто изглежда като Изборът.
Обсидиан - Дженифър Л. Арментраут
 Chit Chat - Hannah Georgas


















Кейти и Деймиън. Това е всичко, което ще кажа.
Хари Потър - Дж. К. Роулинг
 Everybody Wants To Rule The World by Lorde



















Смятам, че песента улецетворява цялата проедица, но като че ли най ми напомня на "Даровете на смъртта" Просто изглежда много.... като смъртен дар.... *Ан се опитва да се шегува. Challenge failed*
Пазителят - Лоис Лаури
  Colours  by Hot Sushi Club


















След като книгата разказва за свят в който никой не вижда цветове и после се появява оттрепка, кяото го прави мисля, че песента е подходяща.
Сапфирено - синьо (книга #2 от поредицата "Скъпоценните камъни") - Керстин Гир
 Little Lion Man by Mumford and Sons


 
















Няма да се обеснявам, защото всичките ми причини са един гигантски спойл.
 Истината за завинаги - Сара Десен
 Nothing Without You by Dylan Gardner
















Вече откровено ме мързи, просто проверете ревюто на Истината за завинаги.

20 юли 2014 г.

Currently reading

Тази седмица съм на лагер, което по някакъв начин значи, че определено няма да чета много. Особено при положение, че стоене до три сутринта ще е някак задължително.
Взимам си двете книги и дасе надяваме ще завърша поне едната.
1. Оникс - Дженифър Л. Арментраут (очевидно съм се качила на този Обсидиан влак и нямам намерение да слизам)
2. Заедно на път - Сара Десен (да си призная взимам я просто защото е най - тънката книга на рафта ми.... Sorry NotSorry)

  Също вчера попаднах на една е-книга, заради която просто зарязах всичко и се принудих да я започна и за трите глави, които прочетох бе просто невероятно. Книгата е The Unbecoming of Mara Dyer от Мишел Ходкин (не, няма я преведена на български). И напрегнах всичките си усилия и се заковах за първоначалното си решение (да не взимам лаптопа си на лагера) и изоставих Мара. Пък и реших, че е някак по - тъмно и... страшно (?) четиво. И реших, че не искам да се напрягам и ... И няма да чета за Мара Дайър (очевидно). И все пак силно препоръчвам да погледнете книжката (ако нямат епроблем с чуждия език де)

Week Wrap - up

1. Крадеца на книги - Маркйъс Зюсак
2. Истината за завинаги - Сара Десен *ревюто ми е почти готово и ще е качено идната седмица.*
3. Стъкленияъ трон - Сара Дж. Масс
4. Рубиненочервено - Керстен Гир
5. Сапфиреносиньо - Керстин Гир
(?) 6. Обзалагам се, че не може да се сетите. Познайте де.
Да, Смарагдовозелено - Керстин Гир (Макар, че съм прочела 3/4 от него се надявам до края на вечерта да дочета книгата, защото е епична. И е епична на третия си прочит.)
Вие какво прочетохте тази седмица?

Истината за завинаги - Сара Десен

Име: Истината за завинаги
Автор: Сара Десен (макар че продължавам да се обеждавам, че фамилията и е Десън)
Издателство: Егмонт
Цена: 9,90
Дата на започване: 15 юни, 2014
Дата на завършване: Нека кажем 16 юни (макар, че я завърших минути след полунощ и това е някак объркващо и нечестно)
П.П. Това не е българската корица (you don't say) но на всички ви се иска да е.


Мейси, главната героиня, не се отливача по нищо от всяко второ момиче в книгите.
[+] мъртъв (загубен) родител, в случая бащата
[+] проблеми с останалия родител
[+] невероятно, мило, перфектно гадже
[+] по - невероятен, по - мил, по - перфектен гадняр зарди който ще зареже гаджето.

  Колко оригинално знам. Самата идея никаква я няма и единственото, което очаквах да се случи бе Уес ( "по" гаджето) и Мейси да се целунат. И това всъщност се случи някъде 5 страници преди края, което някак много ме ядоса, но пък бях "ауууууу" в продължение на 5 минути докато го четох.
   Макар да не се случваше много, историта бе разказана забавно и леко. Просто стила на писане беше... дори не мога. Сара Десън притежава магията да направи и най-скучните неща интересни. Героите обаче не бяха скучни въпреки скучните си качества. Уес бе скулптур. А частите на скулптурите му бяха буклуци. Колко яко е това? Братът на Уес - Бърт беше обсебен от края на Света, което не е толкова яко, но е нещо. Кристи - приятелката на Мейси - пък беше белязана. В буквалния смисъл - преживяла катастрофа като малка. Всеки герои си имаше нещо, кеото го правеше специален и как бяха изградени характерите им и всичко... просто наистина невероятно.
   Та, едно от главните неща е играта, която Уес и Мейси играят - Иситна. И това е игра.. в която ти задават въпрос... и трябва да отговирш истината *надига вежди* Впечатлени сте от обеснението ми, нали? И с тази игра си се опознават и се залюбват и аввв :з
*The FEELS*
Нямам какво повече да кажа просто защото или ще е спойлер или просто няма да има никакъв смисъл.


17 юли 2014 г.

Скитница - Стефани Майър

Име: Скитница
Автор: Стефани Майър
Издателство: Сиела
Цена: 18,00 лв.
Брой страници: 678
Дата на започване: 10 юли, 2014
Дата на завършване: 12 юли, 2014





 Всичко е изградено в един футуристичен свят , когато извънземните са превзели планетата Земя. Много малко хора останали след нанасянето на чуждоземците и те просто... бягали от тях. Книгата се разказва от гледната точка на душа (a.k.a. извънземно същество) - Скитницата, което прикрепено към тяло домакин - Мелани, която е останала човека 20 години.  Когато Скитницата влиза в тялото се изненадва, защото Мелани все е още е в тялото. И от там следват всякакви проблеми и проблеми и проблеми.


Искам да кажа, че бях гледала филма преди да прочета книгата и знаеха горе - долу за какво иде реч, но, ох Боже, книгата беше толкова по - добра. И съм длъжна да кажа, че Здрач не показва колко добра писателка е Стефани Майър - Скитницата го прави. И въпреки, че е доста голяма книга не исках да я оставям *което беше леко трудно при положение, че трудно я вдигах... като истинско вдигане... от рафта* Всичките тези обрати и... ох, колкобеше бита. В филма я удариха 2/3 пъти, пък тук насилие зад всеки ъгъл.... буквално.

    Всеки герой бе изграден така добре. Всеки. И да виждам как се променят пред очите ми беше просто невероятно. Можех да видя част от себе си във всеки герои, просто бяха толкова истински. И забавни. Дори не съм си и мечтала да се смея на толкова "сериозна" книга, но се смях с глас на места. А на други... ревах. Със сълзи. Като бебе. Смятам, че това ме разчувства дори повече от "Вината в нашите звезди" която на практика разчувства всички.

  Любимата ми част обаче май бяха връзките. И не любовните (много сладки и страхотни и аххх....) връзки, а приятелството. Първо - Мелани и Уанда. (Скит) просто... ако аз имах някакво смирено нещо, което дори не знае какво е омраза, в главата си сигурно щях да полудея. И то сигурно щеше да полудее. Но те изградиха тази страхотна връзка на която само мога да завиждам. Второ - Джейми (братът на Мелани) и Уанда (Скит). Дори не мога... Просто останах невероятно впечатлена от начина по който Уанда (Скит) се привърза към момчето, отделно от Мелани. И когато тя обесняваше как Джейми не различава Мелани от Уанда просто...Просто чувствата.

  Просто искам да я грабна отново веднага и да я препрочета. Толкова ми хареса!
Ревах като бебе последните 200 страници и не съжалявам за нищо от това!
Неща, които не харесах:
Определено е само едно и то е превода. Не съм чела книгите на английски, но имаше някои грешки, които дори не мога да опиша. Първо името - The Host значи нещо като тялото домакин в което се вмъква душата. Не е Скитница. И името на "Скитницата" трябва да е "Уандарър" което очевидо е Скитница. (Това може да е спойл) Но все пак когато отива при хората те и измислят галено име, а именно Уанда. Но преводачите са решили да го направят Скит, защо не? (частта със спойла свърши) Ами онова момиче? Бе се събудило с нещо като амнезия и Уанда (Скит) се опитваше да налучка името и, но след като се предаде почна да говори за лято и въпросната жена се размърда. И очевидно отговаряше на името Съмър (което в превод е Лято) и перводачите са решили да го направят Лято. Защото има име Лято в българската култура, разбира се.
   Крайна оценка: 4.8/5 само заради превода.
   Препоръчвам на: Всеки достатъчно смел да изчете 700 страници
P.S. Само да вметна, че Иън е съпругът ми затова дори не си помисляйте да го докоснете.
       

16 юли 2014 г.

Fan Art #1

   Това е новата поредица, която започвам и общо взето говоря за определен фен - арт по някои от любимите ми книги. Ако не сте чели дадена книга препоръчвам да не четете, за да не пъдете спойлнати.
Поредицата "Дивергенти"
Не знам дори какво чувствам към това... длъжна съм да кажа, че просто го обожавам и съм някак влюбена в самата конструция. Имам предвид виенското колело и "отломките" На града от нас. Трис на покрива на централата. И гарваните и... всичко.

Нека... Нека просто се любуваме на страхотната графика и такива неща.
#THEFEELS

Имам само няколко думи: Сцената с ножа. Наистина за мен това е една от главните части и наистина смятам, че от там започнахала много неща. Много ми харесва лицето тук. Просто... дори не мога. Когато я видях се смях в продължение на 20 минути, а после се разплаках просто заради някакво чувство на носталгия или нещо подобно. Не разбирам защо кожата на тялото и е някак в различен цвят, но понеже и толкова не мога да направя ще спра дотук.




Поредицата "Изборът"
Преправата на корицата е просто невероятна. Модела е хубав и цветовете много ме радват. Мисля, че го казвам а милионен път, но дори нямам думите да го опиша. Изглежда, че е правено с акварел и... съм изненадана колко ми е трудно да опиша нещо. 
   Та това е Америка - от чиято гледна точка е разказана книгата - и чакйте.... фамилията и е Сингър. СИНГЪР! И въпреки изключително смотаните си имена героинята реално е много свястна.
  И да, това е просто страхотно. 










Та, това е сцената в която Америка се оебснява в любов на принц Максън и в който най - вероятно ще заживеят щастливо. Тя ще получи короната, ще си пее по цял ден и ще си има Максън (който е очарователен във всеки смисъл на думата) само за себе си. 
   Това са само догадки след като се предполага, че това е част от поселдната книга, която са решили да преведат чак септември месец в България (защо не?) и от 2 месеца си измислям всевъзможни сценарии за край на трилогията.










Бих искала да поговоря за още фен - артове, но след като пътувах 7 часа и писах това нищо и никакво... нещо в продължение на 4 часа просто нямам силата на духа да продължавам.
P.S. Много съжалявам, че не съм споменала чии са артовете. Снимките съм ги теглила отадавна, много преди дори да съм знаела какво е блог *добре де, не толкова отдавна* и не съм мислела, че се нуждая от имена и подобни. 

14 юли 2014 г.

Currently reading

1. "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак *като част от BookTube-A-Thon,  отговаряйки на предизвикателствата "Книга с илюстрации" и "Книга превърната във филм"*
2. "Как да убиеш присмехулник" от Харпър Ли
3. "Истината за завинаги" от Сара Десен *което също е част от BookTube-A-Thon, като отговаря на на предизвикателството "Жанp, от който сте чели най - малко през годината", а за мен това са именно съвременната романтика*

11 юли 2014 г.

Обсидиан - Дженифър Л. Арментраут


 Име: Обсидиан (книга #1 от поредицата Лукс)
Автор: Дженифър Л. Арментраут
Издателство: Егмонт
Цена: 9,99 (до 15 юли може да намерите книгата със списание БРАВО на цена 4,99) *Не, няма продуктово позициониране!Не!*
Дата на започване: 6 юли, 2014
Дата на завършване: 7 юли, 2014



Книгата следва тийнейджърка на име Кейти ( на 16 - 17 години), която след смъртта на баща си се мести в Западна Вирджиния, в град (ако може да се нарече така) който реално погледнато има 2 улици на кръст. Съседа на Кейти (както и любовния интерес в книгата)  Деймиън е прекалено странен, прекалено арогантен, прекалено страхотен.... прекалено неземен. Аз не го считам за спойлер (след като книгата е жанр "научна фантастика") но ако не искате да знаете какъв се оказва Деймиън може да пропуснете идните няколко изречения. Деймиън е извънземен. Много секси, страхотен извънземен. И заедно с това следват много проблеми, които явно следят Кейти по петите. Прекалено буквално.


   Самия замисъл на историята е много интересен и с нетърпение чакам да прочета и идните книги, но стила на писане ми бе някак чужд. Беше забавно да се чете така, наистина много лесно и всичко мина сякаш на филм. Някак прекалено детско написано, но има своя чар в това, няма да съм критична. Харесаха ми разговорите и то много! Като писател знам колко е трудно да се поддържа разговор и тази книга много ме зарадва с диалозите си. Нa моменти дори съм се смяла с глас.


   Като цяло наистина лека книжка, чете се бързо. Давам и 5/5, главно заради Деймиън.
Препоръчвам на: момичета, тийнейджърки.

Някакво тъпо начало, предполагам

Здравейте! Може да знаете по нещо за мен от стария ми блог, който се бе формирал в Tumblr, но воденето на блог там е прекалено неудобно и някак потискащо. Затова се премествам в Blogger с нова сила. Малко за мен - името ми е Ани и... е, да бъдем честни обичам да говоря за книги. Обичам да чета и обичам да споделям с някой ентусиазма си от дадена книга, но повечето ми приятели не са толкова запалени читатели.
   Смятам да спазвам график, който общо взето ще е нещо такова:
Понеделник - Ще споделям книгите, които чета в момента
Вторник - Ревю на някоя книга
Сряда (възнамерявах да напиша Третък) - смятам да правя нешо по - интересно, промерно някой "таг" или някоя забавна игра. *Виждам неодобрението през екрана като си представяте какво забавно нещо може да има общо с книгите*
Четвъртък - ако ме мързи или ако няма  за какво да говоря нищо няма да правя, но иниаче може би някое кратко ревю.
Следващите дни сигурно няма да се занимавам, а неделята ще обявявам книгите, които съм прочела.
   Надявам се да не съм ви много досадна и дъа....